СК Канку София

Масутацу Ояма и Киокушин

Началото
Ояма е роден на 27-ми юли 1923 години в село намиращо се недалеч от Гунсан – Южна Корея. Истинското му име е Юнг-И-Чой. Японския псевдоним под, който той става известен на света е „Масутацу Ояма”. Буквалното му значение е „Увеличаващият своите достижения, подобни на висока планина”. Съвсем млад той бива изпратен от родителите си в град Манчариа в южен Китай, за да живее там във фермата на сестра си. На 9 години той започва да учи южно китайската форма кемпо наречена „осемнайсетте ръце”. Учителят му Йе е работник във фермата. Когато Ояма се завръща в Корея на 12 годишна възраст, той продължава обученото си по кемпо, но този път корейско.
През 1938 година, на 15 години Масутатсу Ояма заминава за Япония, за да се обучава като авиатор, защото тогавашният му идол е първият корейски пилот на военен самолет. Преживяването му на тази възраст и по-специално като кореец в Япония не се оказва толкова лесно колкото е предполагал.
Въпреки всичко той продължава обучението си по бойни изкуства. Тренира джудо и бокс. Един ден Ояма забелязва няколко студента трениращи окинава карате. Това му прави голямо впечатление. Така той започва да тренира в доджото на Гичин Фунакоши в университета „Такушоку”. Прогресът му е толкова забележителен, че на 17 годишна възраст Мас Ояма вече е 2-ри дан, а когато влиза в японската имперска армия (20 годишен) е 4-ти дан. Същевременно Ояма започва да тренира джудо. Прогресът му там е не по-малко впечатляваш.
Победата над Япония е един от най-тежките моменти в живота на Масутатсу Ояма. Тогава той е способен да посегне дори на собствения си живот. За щастие на всички ни, Со Ней Чу нахлува в живота му точно на време. Мастер Со, който също е кореец (от провинцията на Ояма) живее в Япония, където е една от най-авторитетните личности владеещи Гожу Рю. Точно той окуражава Ояма да посвети живота си на бойните изкуства и му казва, че трябва да „изостави” цивилизацията за 3 години, докато „тренира тялото и духа” си.
Тренировки в планината
На 23 годишна възраст Масутатсу Ояма среща Еижи Йошикава – автор на романа „Мусаши” базиран върху живота на най-известния японски самурай. Романът и неговият автор помагат на Ояма да разбере самурайския кодекс на честта – буши-до. Същата година той отива при мастер Минобу, в префектурата Чиба, където Мусаши е усъвършенствал „Нито-Рю” (вид стил във владеенето на меча). Ояма смята, че това е подходящо място за начало на строгите тренировки, които той е планирал за себе си. Едно от нещата, които той взема със себе си е книгата на Йошикава (романът „Мусаши”). Студент с име Яширо също идва с него.
Шест месеца след като Ояма и Яширо се качват в планината, самотата подлага на изпитание решимостта на Сосай (основател) Ояма. Тогава Яширо повече от всякога желае да се завърне в цивилизацията, затова една вечер той тайно напуска планината. За да не избяга и Ояма от „отшелничеството” си, Со Ней Чу му пише писмо, чрез което му казва да обръсне едната си вежда. Със сигурност Ояма няма да желае да го вижда който и да е в това му състояние. По този начин и желанието му за бягство ще изчезне. Този и още няколко съвета го убеждават да продължи по-нататъшната си тренировка. Не след дълго Ояма вече е твърдо решен да стане най-добрия каратист в Япония.
Скоро, за съжаление спонсорът му го информира, че няма да може да продължи подпомагането му, затова след 14 месеца усърдни тренировки, Ояма е принуден да сложи край на „отшелничеството” си.
Няколко месеца по-късно през 1947 година, Мас Ояма печели първия национален шампионат по бойни изкуства в Япония след Втората световна война. Въпреки всичко той все още чувства празнина в себе си, че не е завършил тренировките в планината. Тогава той решава напълно да се отдаде на карате. Затова отново в префектурата Чиба, тоз път под надзора на мастер Кийозуми, той възобновява тренировките си, имащи за цел духовно и физическо възвишение.
Този път тренировките са фанатични – 12 часа на ден, всеки ден, без почивен ден: стоящ под студени водопади, разбиващ речни камъни с голи ръце, използващ дърветата като макивара (боксова круша), прескачащ бодливи храсти стотици пъти на ден. Всеки ден също включвал изучаване на древни бойни изкуства и дзен философия.
След 18 месеца той слиза от планината, напълно обеден във възможностите си.
Начин на тренировки
През периода на своята недълга, но плодотворна аскеза в планината Ояма живеел по строго разработена програма, която често фигурира в различните биографии на майстора и служи за назидание на лекомислените ученици. Режимът бил такъв:
4 часа сутринта - ставане. Медитация със затворени очи - 10 минути.
Крос из планината - 2 часа.
7 часа сутринта - приготвяне на храната.
8 часа сутринта - ядене, съчетаващо закуската и обяда.
9 часа сутринта - начало на тренировките. Десет пъти се изпълнява комплекс от пет упражнения:
1) вдигане 20 пъти на 60-килограмова щанга;
2) лицеви опори на пръсти - 20;
3) опори от стойка на ръце - 20;
4) набирания на лост - 20 пъти;
5) нанасяне по 20 удара с юмрук вляво и вдясно върху макивара.
Всеки път след изпълнение на комплекса се правят дихателни упражнения и незабавно се пристъпва към следващата серия. След като посоченият комплекс се направи десет пъти - почивка до 11,00 ч.
11 часа сутринта - изпълнение на формални упражнения (ката).
Ежедневно се повтаря по 100 пъти една от катите. Например първия ден Хейан-1, втория ден - Хейан-2 и т. н., докато не бъдат направени и петте кати Хейан, а след това се изпълняват в обратен ред. Същото се прави и при останалите кати.
2 часа след обяд - вдигане на тежести. Да се вдигне 60-килограмова
щанга 20 пъти, след това постепенно да се увеличава натоварването.
Да се направят 1000 лицеви опори: 200 пъти на два пръста, 200 пъти на три пръста, 200 пъти на четири пръста, 400 пъти на пет пръста. След всяка серия да се прави малка почивка. Понякога за разнообразие да се правят 1000 лицеви опори на юмруци с почивка след 500.
3 часа след обяд - отработване на техники за спаринг.
Упражнения на макивара.
Коремни преси - 200. Чупене на камъни.
5 часа след обяд - приготвяне на храна. Вечеря.
6 часа след обед - медитация и лягане.
Бикове, предизвикателства и „Божията ръка”
През 1950 Сосай (основател) Мас Ояма започва да тества и демонстрира възможностите си, като се бори срещу бикове. Всички 58 бика срещу които той се бори са победени, като 3 от тях са мигновено убити, а на 49 са им отрязани роговете чрез саблен удар с ръка. Наивността на Ояма изчезва, когато през 1957 година на 34 годишна възраст, той бива почти убит от един бик в Мексико. Отнема му 6 месеца да се възстанови от иначе фаталните рани.
През 1952 Мас Ояма пътува за САЩ, за да демонстрира карате на живо и по националната телевизия. През престоя си там, той приема всякакви предизвикателства. Като резултат той се бие срещу 270 различни противници. Мнозинството от тях е победено единствено с един удар. Двубой никога не е продължавал повече от 3 минути (повечето продължавали едва няколко секунди).
Ако те удари – бива ти счупена кост, ако се опиташ да блокираш с ръка – бива разместена (извадена от рамото). Скоро Сосай Ояма става известен с прозвището „Божествената ръка” – жива манифестация на поговорката на някогашните японски войни – „Ичи геки” – „Един удар – сигурна смърт”. За него именно това е същността на карате. Сложните техники на движения и удари с крака са второстепенни.
През едно от посещенията си в съединените щати Масутацу Ояма се запознава със Сандулеску (1-вото му име е „Jacques”, но не знаех как да го преведа на български) – едър румънец (190 см, 190 кг), който е бил затворник на Червената Армия на 16 годишна възраст. Тогава той е бил заточен във въглищните мини. Двамата бързо стават приятели и остават такива до края на живота на Ояма. До ден днешен Сандулеску е преподавател по Киокушин и съветник в ИКО (интернационална карате организация). Може да прочетете кратка негова автобиография (препоръчвам ви го!) на сайта му: www.donas.com.
Доджото на Ояма
Мас Ояма отваря първото си доджо през 1953 година, което представлявало тревист парцел в Токио. През 1956, първото истинско доджо е отворено. То било едно балетно студио зад университета Рикю, намиращ се на 500 метра от сегашното, главнокомандващо доджо (тоест, главния щаб на Киокушин). До 1957 година доджото има 700 члена въпреки фанатичните тренировки (заради трудните тренировки над 90% от записалите се, се отказвали още след 1-вите няколко тренировки).
Хора изучавали всякакви различни стилове идват да тренират тук, заради жин-сен кумите (бой при пълен контакт). Един от първите учители в доджото – Кенжи Като казва, че ще извлекат всичко, което може да послужи в реален бой, от различните видове бойни изкуства. По този начин каратето на Мас Ояма еволюира. Той взема техники от всички бойни изкуства и не се ограничава само с тези на карате.
Осъзнавайки същността на каратето на Масутацу Ояма, а именно напълно истински бой, учениците му очакват да бъдат удряни и те удрят. Имало само няколко забрани. Ударите по главата са за предпочитане, като най-ефективният начин за нанасянето им е чрез длан и пета. Хващания, хвърляния и удари по слабините също са препоръчвани. Кумите (двубой) продължава докато един от противниците, на висок глас се признае за победен. Нараняванията са нещо естествено.
Боби Лоу
През 1952 година Мас Ояма прави демонстрация в Хаваите. Младият Боби Лоу го вижда и остава впечатлен от силата му, въпреки че собствените му постижения в областта на бойните изкуства не са по-малко впечатляващи от тези на Ояма. На 23 годишна възраст, Боби Лоу вече е йондан по джудо, 2-ри дан по кемпо, 1-ви дан по айкидо и високо авторитетен боксьор.
Не минава много време и Боби Лоу става учи деши (ученик – буквален превод: „1000 дни от началото на тренировките”) на Мас Ояма. Двамата тренират ежедневно в продължение на година и половина. Учи деши стават известни като Лакажиши или „Младите лъвове” на Мас Ояма – една малка част от стотиците кандидат-избраници за тренировки под надзора лично на мастер Ояма.
През 1957 година Боби Лоу се завръща в Хаваите, за да отвори втората школа на Ояма извън Япония.
Началото на Киокушин
Текущия Световен главен щаб бива отворен през юни 1964 година, като му бива дадено името Киокушин, означаващо „дружество на върховната истина”. Същата година Интернационалната карате организация (ИКО) бива основана. От тогава Киокушин се е разпространил в повече от 120 страни и увеличава членовете си с 10 милиона (в момента те са 12 милиона в повече от 140 страни), което я прави една от най-големите организации по бойни изкуства в света. Едни от добре известните Киокушин юданша (черни колани) са: Шон Конъри, Долф Лундгрен (австралиец), президент Нелсон Мандела на Южна Африка и австралийският министър Джон Холард.
Края?
За съжаление на 26 април 1994 година Сосай Масутацу Ояма – 70 годишен, умира от рак на белите дробове, като не пушач. Той остава младия Акийоши Мацуи за директор (главен водач) на организацията. Смъртта на Сосай Ояма води до много политически и икономически спорове и проблеми в света на Киокушин, които и до ден днешен не са решени. В крайна сметка, всичко това може да доведе до разцепване на Киокушин... нещо вече случило се на Шотокан карате.

Киокушин

Масутацу Ояма основава Киокушин карате с двубой при пълен контакт през 1964 година. В последствие то става най-голямата карате организация на земята. Мас Ояма е един от най-големите пионери в разпространението на източните бойни изкуства на запад. Той е един от най-авторитетните фигури владеещи бойни изкуства и мнозина го смятат за човек достигнал съвършенството в тази насока.

Киоку – Единствен, върховен
Шин – Истина
Каи – Общество, организация
Кан – Сграда, училище

Кенжи (японска калиграфия) носи в себе си върховенство и единство. Произнася се „Киокушин” и буквално преведена, тя означава „Дружество на върховната истина”. Това е името, дадено от Мас Ояма на каратето което той създава.

Киокушин ката

Думата „ката” означава „облик” или „форма”. Японският символ чрез който се изписва думата е съставен от три главни символа:
Катачи означаващ „форма”,
Каи означаващ „режа”, „разцепвам” и
Цучи означаващ „земя” или „почва”.
В буквален превод ката означава „форма разрязваща земята” или „форма разцепваща земята”.
Ката е поредица от блокове, ритници и удари с ръце от едно или повече положения-стойки. Ката съдържа и движения напред, назад и настрани. Броят на движенията и тяхната последователност са много специфични. Балансът между нападателна и защитна техника, стойките и смяната на ударите – всичко това служи на ката за предаването й на завършен вид, различаващ се от този на всяка друга ката.
Чрез практикуването на ката традиционните техники за бой се научават. Баланс, координация, дишане и концентрация – всичко това се усъвършенства чрез нея. Направена правилно, катата се превръща в отлично физическо упражнение. Благодарение на нея умът и тялото се усъвършенстват, а при по-продължително практикуване – те се сливат в едно. Ката изобразява идеята за “рен ма” или „винаги излъскващ” – със старателно практикуване движенията в нея стават все „по-изчистени” и перфектни. Вниманието което се изисква, за да се разберат всички малки и различни детайли създава самодисциплина.
Чрез концентрация, отдаденост и практикуване се достига по-високо ниво, където ката със своите многобройни детайли се прави на подсъзнателно ниво и никакво обмисляне на движенията не е нужно. Това е състоянието което дзен майсторите наричат „мушин” или „без мисъл”. Рационалната мисъл не се използва въобще – това което някога е било наизустено сега е спонтанно. Именно това е смисълът на ката – да не се влага никаква мисъл, а всичко да става естествено и спонтанно.
В Киокушин катите се разделят на две части в зависимост от техния произход – северни и южни.
Северните кати са много подобни на тези от Шотокан карате. Те биват усвоени от Мас Ояма докато той тренира под надзора на Гичин Фунакоши. Той пък от своя страна ги извлича от китайско кемпо и Шорин Рю – Окинавско карате базирано върху шаолинското бойно изкуство. В тези кати има дълги стъпки, стабилни стойки и силни блокове и удари. Северните кати са:

Тайкиоку Соно Ичи, Ни и Сан
Пинан Соно Ичи, Ни, Сан, Йон и Го
Янсу
Цуки но ката
Канку
Сушихо

Южните кати са усвоени от Мас Ояма докато е изучавал окинавското карате Гожу Рю под ръководството на Со Ней Чу. Движенията в тези кати са повече кръгообразни. За повечето хора те са и по-атрактивни от северните кати. Южните кати са:

Санчин но Ката
Гексай Даи и Шо
Теншо
Сайха
Сейчин
Гайру
Сейпай

Киокушин Ниджукан

Пътят на бойните изкуства започва и завършва с учтивостта. Ето защо винаги бъди учтив и искрен.
Следването на пътя на бойните изкуства е като катеренето на отвесна скала без никаква почивка. Той изисква абсолютна увереност и преданост.
Стреми се да осъзнаеш и разбереш всички неща, като по всяко време се пазиш от егоистични желания и враждебни персонални интереси.
Дори и за бойните изкуства значението на парите е важно, но човек винаги трябва да внимава да не се обвърже с тях.
Пътят на бойните изкуства е основан и върху постене. Стреми се винаги да прилагаш правилните пости.
Истинският път на бойното изкуство започва 1000 дена след първата тренировка, а майсторско ниво се достига след 10 000 дена на тренировки.
В бойните изкуства самонаблюдението създава мъдростта. Винаги считай самосъзерцанието за възможност за усъвършенстване.
Природата и същността на бойните изкуства е универсална. Всички егоистични желания трябва да бъдат изгорени в закаляващия огън на тежките тренировки.
Бойните изкуства започват от точка и завършват в окръжност. Прави линии отсъстват от техните принципи.
Истинската същност на бойните изкуства може да бъде осъзната единствено чрез опит. Ето защо никога не се страхувай да изпълняваш техните изисквания.
Винаги помни: в бойните изкуства наградата за увереност, сигурност и благородно сърце е несъществуваща.

Доджо етикет

Когато влизате или излизате от доджото, застанете до вратата, обърнете се към предната му част, поклонете се и кажете „Ус”. По този начин изразявате респект към самото доджо и към хората в него.
Ако закъснеете, застанете в сейза срещу трениращите и когато инструкторът Ви запита, поклонете се, кажете „Ус” и след това „Шицурей шимасу” („Извинявам се за нарушаването на спокойствието”), тогава бързо се присъединете към трениращите.
Не яжте, пийте, пушите или дъвчете дъвка в доджото.
Винаги се движете бързо. Не се „шляйте” безцелно.
Не практикувайте кумите освен, ако инструкторът не е казал.
Не напускайте строя по каквато и да е причина без да питате инструктора. Когато го направите, не вървете между инструктора и трениращите, а излезте зад строя и напуснете от там.
Винаги се обръщайте към инструкторите с техните титли: семпай, сенсей, шихан в доджото. Отвръщайте им с „Ус” когато Ви говорят.
Обучението Ви е сериозно нещо и Вие трябва да го възприемате като такова. Не се смейте, лигавете, говорите или причинявате разсейване по време на тренировки. Винаги стойте във Фудо дачи докато очаквате следващата команда.
Всички команди от инструктора трябва да се изпълняват без съмнение, запитване и недоволство. Ако не можете да се справите, дайте всичко от себе си вместо да се предадете на отчаянието си.
Винаги дръжте ноктите на краката и ръцете си изрязани и чисти.
По време на почивка не сядайте на столове, не се облягайте на стените или лежете. Направете някакво упражнение вместо да пилеете време.
Отговорността за чистотата на доджото пада върху всички трениращи в него. То трябва да е винаги чисто и безопасно.
Вашето карате-ги (кимоно) винаги трябва да е чисто. Коланът не трябва да се пере, а само проветрява. Мръсотията по него символизира духа вложен от Вас в усърдните тренировки.
Не носете бижута и часовници по време на тренировка.

Значението на „Ус”

„Ус” означава търпение, респект и оценяване. За да създадеш здраво тяло и здрав дух, трябва да понесеш строги, изключително тежки тренировки. Трябва да стигнеш до състояние в което смяташ, че си на границата на лимита си и искаш да спреш, да се откажеш... И когато достигнеш този момент истинското изпитание започва. Трябва да се бориш срещу самия себе си, срещу слабостта си и трябва да победиш... И когато го направиш ще разбереш, че слабостта ти е била единствено желанието ти да се откажеш, отказа на самия теб да повярваш в това, че ще се справиш. Това е „Ус”.
Причината поради която се подлагаш на такива тежки тренировки е, че ти се грижиш за себе си, а да се грижиш за себе си означава да се самоуважаваш. Този на пръв поглед егоистичен само-респект постепенно еволюира и се разширява, за да се превърне в респект към инструкторите ти и твоите „съученици”. Когато влезеш в доджото, ти се покланяш и казваш „Ус”. Това означава че ти изпитваш респект към доджото и времето прекарано в него. Това чувство на респект е УС!
По време на тренировка ти даваш всичко от себе си, защото се самоуважаваш. Когато тренировките завършат, ти се покланяш на инструкторите и съучениците си и казваш „Ус!”. Това трябва да стане чрез уважение. Това е УС.
Думата „Ус” е много важна в Киокушин карате, защото олицетворява търпение, респект и оценяване. Ето защо винаги използваме „Ус” – за да ни напомня на тези главни качества.
УС!!!

kyo_his.gif (4028 bytes)

History of Kyokushin Karate

Sosai Masutatsu Oyama was born on July 27th, 1923, in a village in Southern Korea.

At the age of 9 whilst staying on his sister's farm in Manchuria, he first learnt the Martial Arts,
studying the southern Chinese Kempo form known as "Eighteen Hands." In 1938 Mas
Oyama traveled to Japan with the desire to enter an aviation school and become a fighter
pilot, but he was forced to abandon his dream and find work. He continued practicing judo
and boxing and his interest in Martial Arts led him to the dojo of Gishin Funakoshi and thus,
he started practicing Okinawa Karate.

With his dedication, Mas Oyama progressed quickly and by the time he was 20 years old he
had obtained his fourth Dan. It was at this time that Mas Oyama entered the Japanese
Imperial Army and began studying judo in the hope of mastering its holding and grappling
techniques. When he stopped training in judo, after about 4 years, he gained a fourth Dan.

Following the defeat of Japan after the second world war, Oyama like all other young
Japanese, was thrown into a personal crisis. He found a way out of his despair by training
with So Nei Chu, a Korean Master of Goju-Ryu Karate. This great teacher, renowned for
the power of his body, and deep spiritual inclination had a profound influence on young Mas
Oyama. Master So taught him the inseparability of budo and the spiritual fundamentals of
Buddhism. After a few years of training, Master So advised Mas Oyama to make a firm
commitment to dedicate his life to the Martial Way and retreat to a mountain hideout and train
his mind and body.

In 1946, Mas Oyama went into training, at a remote spot, on the Mt. Kiyosumi in Chiba
Prefecture. He was accompanied by one of his students named Yashiro and a friend Mr.
Kayama brought them food supplies every month. Through vigorous training, Mas Oyama
learnt to overcome the mental strain caused by solitude but Yashiro could not bear it and fled
after 6 months. About fourteen months later Mr. Kayama told Mas Oyama that due to
unforeseen circumstances he could no longer sponsor Mas Oyama's retreat in the mountains
and thus Mas Oyama's original plan of remaining in solitude for three years was brought to an
end.

In 1950, Mas Oyama began his famous battles with bulls; partly to test his strength and also
to make the world sit up and notice the power of his karate. All together, Oyama fought 52
bulls, killing 3 instantly and taking the horns of 49 with knife-hand blows.

Mas Oyama opened his first "Dojo" in 1953 in Mejiro, Tokyo. This was the time that Mas
Oyama's karate strength was at its peak so the training was severe. Many students were
members of other styles and Mas Oyama would compare styles and build on his karate. He
would take what he felt were the best techniques and concepts from any Martial Art and
gradually fit them into his training; therefore, laying the foundations of Kyokushin Karate.

The first "School of Oyama" outside Japan was opened in 1957 by Shihan Bobby Lowe in
Hawaii. In 1952, Mas Oyama gave his first demonstration in Hawaii. After the demonstration
Shihan Bobby Lowe met Mas Oyama and arranged to train with him. Bobby Lowe's father
was an instructor of Kung Fu so he had done much training in the Chinese Martial Arts. He
had participated in any fighting Art he could; by the time he was 23 he had earned his 4th
Dan in judo, 2nd Dan in Kempo, shodan in Aikido but Mas Oyama's powerful demonstration
had stunned him. Mas Oyama invited Bobby Lowe to Tokyo to train with him and Bobby
Lowe did and trained for over a year and a half. In this way Shihan Bobby Lowe became the
first "uchi-deshi" of Kyokushin, a tradition that later grew to be known as the "Wakajishi" or
Young Lions of Mas Oyama, where a select few are chosen each year to devote themselves
to Karate for one thousand days.

The building of the World Headquarters started in 1963 and was officially opened in 1964. It
was at this time that Mas Oyama adopted the name Kyokushin "The Ultimate Truth".
Kyokushin had started its spread around the globe and at present is one of the largest martial
art organization in the world.

It goes without saying that a style is only as strong as the students who represent it. This is
why it is the responsibility of all those who have chosen to follow Sosai, to train hard and
forge and indomitable spirit so that the tradition of strength in Kyokushin Karate may be
recognized by all for many years.

The One Hundred Man Kumite of Kyokushinkai Karate

The Kyokushinkai organization has built its strength on a foundation of the fighting ability and
courage not only of its founder, the late Grandmaster Masutatsu Oyama, but its students.
Sosai Oyama therefore introduced a test unique only to Kyokushin Karate, the "Hyaku Nin
Kumite" or the "One Hundred Man Kumite".

This is considered the ultimate test in Kyokushin Karate as one has to fight 100 opponents in
full contact knockdown fighting with each bout lasting two minutes. Should one be knocked
down for more than five seconds, one would fail the test even if it were your last fight. To
make it more difficult, one must win a greater percentage of your fight by Ippon (full points)
and not take continuous punishment or block only, in order to stay on your feet.

To show that this feat could be done, in his prime Sosai Oyama fought 100 opponents on
each of three consecutive days. He wanted to continue for a fourth day but there were no
opponents left to fight. It is little wonder that only 13 other people in the whole world have
successfully completed this test, where only the strongest, both mentally and physically,
survive.
Two top Kyokushin Karatekas have recently completed this feat. They are Sensei Kenji
Yamaki 4th Dan of Japan and Sensei Francisco Filho 3rd Dan of Brazil. Both fights took
place at the Kyokushin headquarters in Japan was filmed live.

Yamaki, who is the current World Champion, fought on March 18, 1995 and took 3 hours
and 27 minutes to complete his 100 man fight. He won 22 fights by Ippon, won 61 by
decision of which 23 were Waza-ari (half points), drew 12 fights and lost 5 fights.

Filho, who is the current World Heavy Weight Champion, fought on March 22, 1995 and
took 3 hours and 8 minutes to complete his 100 man fights. He won 26 fights by Ippon, won
50 by decision, drew 24 and did not lose any fights.

By completing this feat, they joined the elite group of men who are considered as legends in
Japan and in the Karate world. Since it was first started 35 years ago, the 100 man Kumite
was always completed over two days and 50 fights on each day. Then Sosai Oyama decided
that the test should be completed on one day. On December 1, 1972, Shihan Howard
Collins 7th Dan of Britain, completed his 100 fights in less than four hours in one day. Since
then, all those who have completed this feat have done so in less than four hours. It is these
people whom Sosai Oyama considers as real budoka, those who have achieved the true test
of the Hundred Men Kumite, for the preparation involves years of forging an indomitable
spirit and a will of granite.

Those who have completed this unique feat are the most humble people as they do not boast
of it. To complete this feat, one does not have to be a world champion as out of the thirteen,
only Shokei Matsui who is not the current Grandmaster of Kyokushinkai, won the 4th Open
World Tournament and Kenji Yamaki won the 6th World Tournament. Many Karatekas
including two time world champion, Shihan Makoto Nakamura 6th Dan, have attempted this
feat but have failed. Shihan Keiji Sampei 6th Dan, failed on his first attempt after 49 fights. He
persevered and succeeded after the second attemp.

To accomplish this feat, one must have a strong grasp of the "Spirit of Osu" or perseverance
beyond normal limits. The Hundred Man Kumite is the "Supreme Test of the Spirit of Osu",
the ultimate test of physical an mental perseverance in the Martial Arts. The Hundred Man
Kumite offers the dedicated and serious Karate warrior a challenge like no other in any other
martial art or sport today.

Kancho Shokei Matsui

It was with much sadness that in late April of 1994, the Kyokushin family across the globe
learnt that its founder Sosai Masutatsu Oyama had died in a Tokyo hospital. He is missed by
not only the masses who have followed in his footsteps but by the Martial Arts Community as
well.
His successor Kancho Shokei Matsui (8th Dan) was named by Sosai himself to carry on the
task of building and preserving the name of Kyokushin.
Kancho Matsui was born in 1963, and commenced his illustrious karate career at the age of
13. He quickly established a firm reputation for being a karate man of exceptional skill and
ability, with a highly individual, technically superior style of fighting. He took the basics he
learnt in the dojo, and through intense and dedicated training, he made these techniques work
for him. Students around te world continue to try and capture some of the essence of
Kancho's style of fighting in their own training.
His exceptional tournament record, over three successive years in particular, led Sosai
Oyama to call him "a true champion"; in 1985, at the age of 22, he won the 12th All Japan
Open Tournament; in 1986, he won the 13th All Japan Open Tournament; and in 1987, he
won the 4th World Open Karate Tournament. Additionally, in 1986 he succeeded in the 100
man kumite, achieving the highest rate of knockdowns and wins in this ultimate challenge,
which only a select few have managed to complete.
Ultimately, the stature of the man is confirmed in his designation as Sosai Oyama' successor in
Sosai's last will, and he now heads arguably the largest karate organization in the world.
What is Kyokushin Karate
Kyokushin karate was founded by the late Sosai Masutatsu Oyama (1923-1994).
Who, after many years of rigorous training in various fighting styles, formed his own style and decided on the name derived from ‘kyoku’ meaning ultimate or extreme and ‘shin’ meaning truth.
The ideals of Sosai were to overcome your own presupposed physical limitations and attain a level of ‘truth’ in yourself and your karate forged by hard training.
His own legendary training followed a regimen of self-sacrifice and hardship that will never be repeated. It included 18 months of solitary training in the mountains, where he “trained every day for longer than I slept”. It included running up steep slopes, lifting large rocks as weights, jumping bushes and boulders many times, striking trees to condition his hands and feet and meditation under freezing waterfalls.
oyama
After he amazed the world with his amazing karate prowess, he opened his first Dojo, training hall, in 1953, and after training many overseas students in the ‘Honbu’, world headquarters, Kyokushin Karate spread globally and became the largest martial art association with over ten million members worldwide.
Sadly, Sosai passed away in 1994, but his legend and legacy still lives on today with instructors passing on his philosophy in dojo throughout the world.